ТЕКЕ (ДЕРВИШКА ОБИТЕЛ) НА пехливаните
Това е второто теке ,построено през Османско време. Султан Мурад І Гази (победител)(1359-1389) прави Едирне център на държавното управление (1363) построява джамии, медресета, кервансараи, имарети (сиропиталище) и кьошкове. С цел привличане на нови пехливани и за тяхната подготовка, вътре в стария град оградено с крепостна стена отваря това теке. Първия шейх на теккето е Шейх Джемалеттин Ефенди. Джемалеттин Ефенди преди да умре завещава цялото си имущество на текето и след смъртта си,като всички религиозни вождове, е погребан в градината на теккето.
Пътешественикът Евлия Челеби през 1653 година, връщайки се от София за Истанбул, описва подробно текето на пехливаните в Едирне : „ Текке и куштигиран„ значи текето на пехливаните, на това голямо теке името и е Сейид Джемалеттин Султан. След превземането на Едирне с цел издигане на исляма Султан Мурад е изградил тази сграда. Текето наистина е допринесло много за развитието на мазните борби. Все още в петъчните дни (70-80) двойки потомци на големите силни и смели пехливани като Залоглу Рустем си стискат ръце и целувайки ръката на шейха започват борбата. Хората, наблюдаващи пехливаните, остават възхътени от красивата смела юнашка борба.
На текето цялата поляна е в масло и всеки неопитен , който стъпи може да се подхлъзне и падне лошо на земята. Но тези юначни смели мъже голи и боси се борят до три часа непрекъснато. Пехливаните по време на борбата търсят слабото място на противника си и използвайкихваткитеКисебенд, Кюнде атма, Ширази, Асманишин, Сарма, Кесме, Кавак дикме, Ташлама, Джезаир сармасъ, Капан атма постигат целта си за победа. Според пехливаните силата е храброст, но да разваляш играта на противника и ползваш техниките на хватки при борбата е по- голяма храброст и юначност. Всеки войник с боравенето на оръжията трябва добре да знае и обича и борбата. В същото време пророка ни Мохаммед е обичал борбата и е искал това да прави всеки мюсюлманин. В текето на Едирне се намирали зиме и лете 100 двойки пехливани дервиши. Постройката не е била каменна , но едобре потдържана с няколко стаи с кухня и градина край река Марица. В пределите на текето е имало лъкове от желязо, копия, стрели, калкани и киспети направени от биволска кожа, които тежат 50 – 60 кг и много тренировъчни материали.Текето на борците се намира близо до затворената чаршия Али паша на вътрешния край на крепостната врата откъм рибния пазар.
От описаниятана Евлия Челеби научаваме, че:
1. Текето на пехливаните в Едирне носи името шейх Джемалеттин
10. В гробницата на текето са погребани основателя на текето и вакъфа (фондацията) шейх Сейид Джемалеттин и известните пехливани Мерди Ширан и на пехливанина „ Демир“учителя“ Ер Султан“, носещ името на Истанбулското текке на пехливаните основано през времето на Йавуз Султан Селим.
В двутомната книга “ Мазните борби до републиканския период “г-н М. Атъф Кахраман пише, че през 1982 год., когато е посетил гробищата на пехливаните , не е могъл да види гробовете на Шейх Сеййид Джемалеттин, Пехливанина Мерди Ширан и на Ер Султан.
При този случай е съмнителномястото на гробищата на пехливаните ,където всяка година на откриването на традиционните мазни борби сепосещава.
